РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 379/22.2.2021г.

 

гр. Пловдив, 22. 02. 2021 г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

  Административен съд - Пловдив, ХІХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:              МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

     при секретаря Б.К. и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова касационно адм. дело № 2250 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

     Образувано е по касационна жалба, предявена от полицейски инспектор в 03 РУ при  ОД на МВР гр. Пловдив – С.Т.А., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Д. - П., против Решение № 13 от 07.08.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 24 по описа на същия съд за 2020 г., XXII гр. с., отменящо Заповед за задържане рег. № 438зз-229 от 09.07.2020 г. издадена от полицейски инспектор в 03 РУ при  ОД на МВР гр. Пловдив – С.Т.А., в качеството му на полицейски орган, с която е задържано лицето П.Д.У., с ЕГН **********,***, като заподозряно в извършване на престъпление по чл.321 ал.6 от Наказателния кодекс (НК), по ДП № 97/2020 г. по описа на Следствен отдел към Специализираната прокуратура.

    Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се оспореното решение да бъде отменено, а издадената заповед да бъде потвърдена.

     Ответникът по касационната жалба – П.У., чрез процесуалния си представител адвокат Емилия Н., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото.

     Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

     Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

     Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.    

     Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от П.Д.У., с ЕГН **********,***, срещу Заповед за задържане рег. № 438зз-229 от 09.07.2020 г. на полицейски орган при Трето РУ – Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив, с която е задържано лицето У., за това, че е заподозряно в извършване на престъпление по чл.321 ал.6 от НК, по ДП № 97/2020 г. по описа на Следствен отдел към Специализираната прокуратура. В оспорената заповед не са изложени други фактически констатации.

От данните по делото се установява следното:

На 09.07.2020 г. в 10:00 часа е бил задържан П.Д.У., от С.Т.А.– полицейски инспектор в 03 РУ – ОД на МВР – Пловдив,  в качеството му на полицейски орган, като още същият ден У. е бил конвоиран до 09 РУ-СДВР – София. Извършен е личен обиск на лицето и е била подписана декларация. Съгласно протокол за полицейски обиск на лице от 09.07.2020 г., лицето е предало лична карта, пари, мобилен телефон и сак с дрехи. Представен е и протокол за претърсване и изземване от 09.07.2020 г. от имот, собственост на родителите на У., разрешено по съдебен ред, находящ се в с. Първенец, ул. „Шипка“ № 25.

Освен оспорената заповед са представени: - заповед № 317з-5743/09.07.2020 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив за командироване на служителите от сектор СПС при ОД на МВР – Пловдив за конвоиране на лицето П.Д.У. до 09 РУ – СДВР – София; типова длъжностна характеристика на длъжността „полицейски инспектор VI-V степен“; декларация Приложение № 1 към чл.14 ал.2; протокол за полицейски обиск на лице рег. № 438р-15250 от 09.07.2020 г.; фиш от спешна медицинска помощ  рег. № 1622310; амбулаторен лист № 000142 от 08.07.2020 г; болничен лист № Е20201069271;  и 2 бр. други декларации от П.У. и протокол за претърсване и изземване от обиск в къща в с. Първенец.

 За да отмени оспорената заповед за задържане, районният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на нормативните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР, който текст е посочен като правно основание за постановяване на задържането, както и, че в същата не са изложени фактическите обстоятелства, обосноваващи задържането и липса на данни, кое налага задържане на лицето, т. е. при липса на мотиви.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на административния акт. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Действително, следва да се констатира, че спорният в процеса административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, в каквото насока е представената длъжностна характеристика. Това обаче, не е в състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура нарушения на процесуалните правила. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

В случая, ответният административен орган е издал спорната заповед, без да изложи мотиви за наличието на която и да било от предпоставките за задържане на конкретно лице, възведени в разпоредбата на чл.72 ал.1 от ЗМВР. Според тази норма полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.

Действително, в заповедта е посочена разпоредбата на чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР, но липсват посочени конкретните обстоятелства, обосноваващи дадената правна квалификация.

Липсата на фактически основания за издаване на Заповед за задържане рег. № 438зз-229 от 09.07.2020 г. е съществено нарушение на процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на разглежданата заповед.

Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В обсъжданата заповед липсва посочване на фактически основания, от които да е видно какви са конкретните обстоятелства, обосноваващи наличието на хипотезата на чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР. Неспазването на така установеното нормативно изискване, има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.

В хода на настоящото съдебно производство е изискано постановлението на Специализираната прокуратура – София. От представеното постановление от 09.07.2020 г. на СП София, се установява единствено, че на територията на гр. София и гр. Пловдив ще бъдат извършени действия по разследване с участието на служители от ГД „НП“, СДВР и ОД на МВР – Пловдив, и се възлага на главния секретар на МВР да окаже съдействие в тази връзка. В постановлението се посочва, ДП е образувано на 18.06.2020 г. за това, че за времето от м.ноември 2019 г. до края на м.януари 2020 г. в гр. Русе и гр. София се е сговорил с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления по чл.304б от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години и, чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта – престъпление по чл.321 ал.6 от НК.

     От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган не е разполагал с категорични данни за предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление – такова по чл.304б или чл.321 ал.6 от НК. Въз основа на постановлението от 09.07.2020 г. на прокурор от СП – София, липсват данни,от  които да се направи категоричния извод, че за У. са били налице някои от основанията за задържане по чл.72 от ЗМВР, пък макар и да е конкретно посочена разпоредбата на т.7 от същия текст.  

     Следователно законосъобразен и обоснован е изводът на ПРС, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице непротиворечиви данни,че по отношение на  задържаното лице са налице са налице данни за извършено престъпление.

                 Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

     При този изход на спора и предвид претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

     Водим от горното, Административен съд - Пловдив, ХІХ състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 07.08.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по адм.дело № 24 по описа на същия съд за 2020 г., XXII гр. с.

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                       2.